ДО КОГА

      Загубихме страстта си към живот
притиснати от сиви хоризонти.     Приемаме несгодите без ропот. 
           Живеем в къщи с липсващи балкони                                                              
                                                        Отровен въздух дишаме спастично.
                                                         Морето си го спомняме от книги...
                                                         Не можем безвъздмезно да обичаме,
                                                         да даваме,когато не достига...

                                                         Не можем да се радваме на песен,
                                                         да полетим с балона на мечтите,
                                                         да си откраднем минзухар наесен
                                                         и да го втъкнем на дете в косите.

                                                         Живеем-дрипави марионетки,
                                                         конците си объркали отдавна.
                                                         И Пепеляшки,вместо Жулиети,
                                                         се радваме на еднодневна слава.

                                                         Но тази примиреност с дните сиви,
                                                         но тази непресъхваща тъга
                                                         събуждат в нас жестока съпротива.
                                                         Един въпрос се ражда: "ДО КОГА?"

     
 P.S.-автор на стиха Бианка Габровска

                          
                                  

Доста силни думи, звучат триумфално истински, поздравления!

Много е хубаво, наистина. Поздравления!

Цялата настръхнах-стихотворението и клипа са много истински-много жестока ИСТИНА-поздравления

До такава степен съм озлобена от разни бюрократични чиновници и разни частни фирми,които възползувайки от кризата ни погубват бавно и мъчително хванали ни за гушите...

Загубихме страстта си към живот
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Това е животът на обикновения човек,каквото и да правиш всичко е за сметка на ОБИКНОВЕНИЯ човек.И никак не се учудвам,че всички поемат навън...защото положението тук взе да става нетърпимо

mnogoe hubava

nqmam dumi tolkova e tajno:-(

Незнам дали някой има нещо по-насърчаващо или някой да вижда изход от критичното положение което сме...

Докосващо и разтърсващо, оставащо те за миг без дъх...
Благодаря за споделените мигове!
Поздрави и хубав ден!

за съжаление вече не виждам нищо хубаво-нито в деня,нито във вечерта-с една дума дори и живота не виждам хубав...

sas tozi klip me odari to4no v desatkata vav sartseto mi.....